Понякога съвсем сериозно се замислям това чудо на чудесата ДАНС всъщност агенция за национална сигурност ли е, или студио за приозводство на второкласни крими-сериали и изтъркани теории на конспирацията.
Оказва се че в "българското ФБР" се занивамат основно с това да прослушват записи от сутрешни телевизионни блокове, да записват щателно всякакви шизофренични политически амбиции на новоизлюпени и до болка познати лица от политическата ни реалност. Освен това, в "българското ФРБ" най-много ги бива да се следят един друг, да се сочат с пръст и да си приписват авторство на несъществуващи справчици, докладни и други хвърчарщи бележки. Които, както приляга на един крими сюжет, са с гриф "Строго секретно". Нищо че се търкалят из цялата глобална мрежа, или че се разхождат по страниците на жълтите вестници същите тези строго секретни доклдчета. И ако всичко това не се превръщаше в тема номер едно за цялото политичеко и медийно войнство, а оттам - и за обществото, щеше да бъде просто забавно. Нещо по-родно и "по-хард" за любителите на сериалите, от турските захаросани перли напоследък...
"Американските медии са перфектната машина за разпространение на невежество", бе споделил в едно интервю великият Оливър Стоун. Страшното е, че българските медии също се превръщат в точно тази машина за невежество. При това 20 години след края на една епоха, за която твърдяхме, че се състои единствено от пропаганда, манипулация и тотален контрол. Днес обаче отново медиите, които са уж свободни и са уж призвани да задават дневния ред на обществото, преливат от конспирации, преписани, прередактирани, преснимани полулегални-полуофициални документи, всички при това строго сектретни. В които, видиш ли, се разказва какви СМС-и си разменят политици и бизнесмени, с кого си бъбрят водещите на сутрешните блокове и кой е поредният комплексиран недоказан гений, на който стола на "Дондуков" 2 му се вижда реалнопостижима цел. И ако предположим, че на медиите може да им се прости залитането по очевадни партенки и обидно жълти дори за читателите на ШОК измислици, то как да тълкуваме факта, че първите мъже в държавата си лягат и стават с подобни теми? Напълно съзнателно заминават цялото общество с нещо, което очевадно е получено не по редовния законов път и въпреки това държат да ни убедят, че живеем в реалността, а не в тяхната матрица. Не се свенят, същите тези първи мъже в държавата, да раздават присъди, да заплашват с уволнения и да искат затвор на базата на информация от доклади, изтичащи в интернет и загубили се някъде по трасето на жълтите павета от една година насам.
И ако е нормално за актьорите в треторазредни сериалчета да се вживяват диво и настървено дори и в най-нескопосания и нереален образ, то нормално ли е политици, които управляват наистина една уважаваща себе си държава, да се самозабравят по този начин? Да си позволяват да цитират данни от хартийки с абсолютно недоказана автентичност и да вземат решения за бъдещето на институциите именно на базата на подобни партенки?
Трагичното, унизителното и пагубното е друго. Това че няма да се намери никой, който да зашлеви отрезвяващ шамар и на политици, и на медии. И да ги изведе от долнопробния ченгеджийски сценарий, с който искат да опиянят целия народ. За да не излезе пак народът в реалността и да не запита къде са законите, къде са реформите, борбата с кризата, парите за здраве и за образование. За да не кънти болезненото питане какво работят управляващите вече 100 дни.
Конспирациите са удобни и сладки. Човек по природа е склонен да търси и в най-простото нещо ръката на злия дух или на "световното правителство". Удобни са, защото успиват в някакъв полусън обществото, за да не си задава то важните въпроси и да не търси истинсктите отговори.
Оказва се че в "българското ФБР" се занивамат основно с това да прослушват записи от сутрешни телевизионни блокове, да записват щателно всякакви шизофренични политически амбиции на новоизлюпени и до болка познати лица от политическата ни реалност. Освен това, в "българското ФРБ" най-много ги бива да се следят един друг, да се сочат с пръст и да си приписват авторство на несъществуващи справчици, докладни и други хвърчарщи бележки. Които, както приляга на един крими сюжет, са с гриф "Строго секретно". Нищо че се търкалят из цялата глобална мрежа, или че се разхождат по страниците на жълтите вестници същите тези строго секретни доклдчета. И ако всичко това не се превръщаше в тема номер едно за цялото политичеко и медийно войнство, а оттам - и за обществото, щеше да бъде просто забавно. Нещо по-родно и "по-хард" за любителите на сериалите, от турските захаросани перли напоследък...
"Американските медии са перфектната машина за разпространение на невежество", бе споделил в едно интервю великият Оливър Стоун. Страшното е, че българските медии също се превръщат в точно тази машина за невежество. При това 20 години след края на една епоха, за която твърдяхме, че се състои единствено от пропаганда, манипулация и тотален контрол. Днес обаче отново медиите, които са уж свободни и са уж призвани да задават дневния ред на обществото, преливат от конспирации, преписани, прередактирани, преснимани полулегални-полуофициални документи, всички при това строго сектретни. В които, видиш ли, се разказва какви СМС-и си разменят политици и бизнесмени, с кого си бъбрят водещите на сутрешните блокове и кой е поредният комплексиран недоказан гений, на който стола на "Дондуков" 2 му се вижда реалнопостижима цел. И ако предположим, че на медиите може да им се прости залитането по очевадни партенки и обидно жълти дори за читателите на ШОК измислици, то как да тълкуваме факта, че първите мъже в държавата си лягат и стават с подобни теми? Напълно съзнателно заминават цялото общество с нещо, което очевадно е получено не по редовния законов път и въпреки това държат да ни убедят, че живеем в реалността, а не в тяхната матрица. Не се свенят, същите тези първи мъже в държавата, да раздават присъди, да заплашват с уволнения и да искат затвор на базата на информация от доклади, изтичащи в интернет и загубили се някъде по трасето на жълтите павета от една година насам.
И ако е нормално за актьорите в треторазредни сериалчета да се вживяват диво и настървено дори и в най-нескопосания и нереален образ, то нормално ли е политици, които управляват наистина една уважаваща себе си държава, да се самозабравят по този начин? Да си позволяват да цитират данни от хартийки с абсолютно недоказана автентичност и да вземат решения за бъдещето на институциите именно на базата на подобни партенки?
Трагичното, унизителното и пагубното е друго. Това че няма да се намери никой, който да зашлеви отрезвяващ шамар и на политици, и на медии. И да ги изведе от долнопробния ченгеджийски сценарий, с който искат да опиянят целия народ. За да не излезе пак народът в реалността и да не запита къде са законите, къде са реформите, борбата с кризата, парите за здраве и за образование. За да не кънти болезненото питане какво работят управляващите вече 100 дни.
Конспирациите са удобни и сладки. Човек по природа е склонен да търси и в най-простото нещо ръката на злия дух или на "световното правителство". Удобни са, защото успиват в някакъв полусън обществото, за да не си задава то важните въпроси и да не търси истинсктите отговори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар