Цяла вселена в сърцето на Европа

Ако има някой, който може да претендира, че е извън времето, това са хората на Брюксел. Градът с хиляди лица, сто езика и милион отенъци на зеленото, сякаш не бърза заникъде. Дори по прашните булеварди, окичени със сгради, в които тупти сърцето на Европа, задръстванията не изнервят никого. Почти не се чуват клаксони, още по-малко гневни реплики между шофьорите. А ако все пак някой ръкомаха емоционално и сипе речитатив от неразбираеми думи, то той най-вероятно не е белгиец.
Тук ще те посрещнат с широка усмивка и вежливост, която дори може да те притесни. Няма сервитьор, за когото ти да не си клиентът с главно К. Всеки от тях е готов да ти изрецитира менюто на заведението по азбучен ред - независимо дали си в бирария, кафене на Гран Плаза, рибно ресторантче в старата част на града или полутъмна кръчма, задимена от скара в арабския квартал. Явно валонците са съвсем наясно, че са те ошашавили дълбоко с приказки и усмивки, затова ти оставят достатъчно време, за да дойдеш на себе си. Дори повече от достатъчно - поръчката пристига след около час. Отново поднесена с отрениран жест и закачлива усмивка. Не, в ресторанта няма много клиенти, нито поръчките валят една през друга. Просто в Брюксел времето е спряло да тече. Или пък загриженият сервитьор ти предоставя нужното време, за да се насладиш до край на приказното място, което си избрал за обяд. След това излива океан от красиви френски любезности. Дори и да са неприлични думи, звучат толкова мелодично, че инстиктивно и ти закачаш 24-каратова усмивка и кимаш в захлас.
В малките, претрупани магазинчета за сувенири дори не можеш да забележиш има ли продавач или не. Може цял час да се взираш в стотиците керамични съдинки с изгледи на ренесансови дворци и музеи, снимки на манекена Пис и Гран Плаза, да потъваш в романтика пред феерията от брюкселска дантела и да изпробваш всички размери и цветове на бейзболните шапки или тениски с надпис "Аз обичам Брюксел" и нищо да не купиш. Но никой да не те подкани да си тръгнеш или да напълниш торбичка със стока.

В царството на шоколада и бирата

Докато си все още замаян от изобилието на красота и изящество, сетивата ти попадат в плен на друга магия. Цяла една шоколадова вселена отваря врати и те мами с аромати, цветове и ръчно изваяни лакомства. Тук разбираш, че шоколадът може да се преобрази във всичко - плодове, животни, къщички, дървета, миниатюрни човешки фигурки и зашеметяващи фонтани, от които денощно блика какаово вълшебство. Има ги изящно подредени в кутийки, насипани в огромни кощници, украсени с ягоди и портокали, в сребърни подноси и дори в хартиени фунийки. Още преди да си вдъхнал до дъно от сладкия въздух, който се разтила над няколко павирани улички, красиви девойки с бели престилки те канят в своята шоколадова приказка, поднасяйки ти чинийка с бонбони. Нямаш сили да откажеш, дори това да е десетото магазинче, в което опитваш сладкиш-уникат. На следващия завой попадаш в нова приказка, този път с кехлибарен цвят и пукхава пяна. Брюксел е мини царство на бирата, казват, че там ще откриете поне 400 вида-от класическа тъмна до такава с аромат на ванилия, череша или ягоди. Бирариите - малки и претъпкани, просторни и изискани или импровизирани с две масички и пет столчета насред калдъремения тротоар - предлагат наистина впечатляващ асортимент от кехлибарената течност.
Сред уюта на тесните улички, величествените барокови сгради и шарени къщички, сякаш изкочили от детска приказка, незабелязано се пренасяш в миналото. Само след стотина метра обаче павираната уличка те извежда към шумно кръстовище, от което започва Търговската улица, много напомняща софийската Витошка. Лъскави витрини с магазини на известни модни марки мамят погледите на кресливи компании от ученици и костюмирани чиновници. Там глъчката е неизменна, както и пъстротата от националности и говори. Местното население се слива с неизброимите групи от емигранти, туристи и чужденци, работещи в различните европейски институции. Пейзажът от 19-ти век е заменен от модернистички стъклени постройки, над които се веят флагове от почти цяла Европа. Въпреки перфектно асфалтираните булеварди, редовния градски транспорт и удобното метро, в Брюксел пешеходците са страшно много. Още повече обаче са велосипедистите. Няма как да не ти избоде очите червената велоалея, разчертана на всеки тротоар. Специалната маркировка за велосипеди я има и на всяко кръстовище и се набива на очи, че хората с колелета абсолютно спокойно прекосяват половината град без инциденти. Пред повечето административни сгради има и колелета под наем. Изрядно подредени с апарат за монети до всяко. Пускаш паричката и яхваш велосипеда за час, два или цял ден.

Зеленият рай

Един ден дори и на колело обаче не би бил достатъчен, за да обиколиш всички паркове и вечнозелени градини на Брюксел. Столицата на Европа определено диша добре - не е забравено нито едно ъгълче в града, в което да не е отдредено и място за алея с дървета, леха с дъхави цветя или истинско произведение на изкуството от чимширени композиции във всевъзможни форми. А градските паркове са малки късчета от зеления рай, където можеш да лежиш по тревата и да отдъхваш под тежките сенки на величествени дървета. Езеро с патици и вечнозелени върби, сплели клони с цветни храсти, спокойно съжителстват с новопострена многоетажна бизнес-сграда и покрит паркинг на няколко нива. Само след пет-шест пресечки откриваш следващото лице на Брюксел - елитен жилищен квартал с двуетажни изискани постройки с перфектно поддържани градини и усмихнати веранди. Луксът се усеща, но в никакъв случай не е натрапчив. Тишаната наоколо е оглушителна. Разбираш, че там наистина кипи живот чак към полунощ, когато домакините запалят осветлението. Обикновено в този деликатен разкош са приютени висши чиновници от европейската администрация, дипломати и други служители на мандатни длъжности. Повечето високоплатени местни или чужди евробюрократи също си избират спокойни квартали с ново строителство и добри съседи. В тези райони на града можеш спокойно да не си заключваш входната врата, но не и да си оставиш колата на чуждо паркомясто.

Сюрпризите на крайния квартал

Доста по-екзотично и шарено е в емигрантските квартали, особено в арабския. Там и глъчката е денонощна, и мръсотията се забелязва, а и няма начин да си познаваш съседите, просто защото новодошлите прииждат ежедневно. Китайски ресторанти, дюнерджийници, африкански кафенета, индийски капанчета - палитрата е необхватна. Само мароканците и турците наброяват над 50 000 души, а конгоанците се чувстват вече почти като местни. По официални данни населението на Брюксел е малко над 1 милион души. Но близо половината не са белгийци - почти 200 000 са чужденците, работещи в администрациите на Европейския съюз, НАТО, дипломатическите представителства и международните финансови компании.
Благодарение на морето от чиновници, повечето от които добре платени, стандартът в белгийската столица е висок. И въпреки че за средностатистическия валонец цените на някои стоки са неопрадвано надути, всеки намира начин да задоволи потребностите си. Не са рядка гледка обаче и просяците, които смело те дърпат за ръкава насред улицата и молят за няколко евроцента. Сутрин, докато градът кротко се събужда, пред неотворилите магазини и кафенета, върху стари картони, взаимно се топлят клошари и улични кучета. Вечер Брюксел е шумен и цветен - групи от африкански тийнейджъри обикалят парковете с по няколко бири в ръка, докато поток от туристи изучава местната кухня.
Белгийската столица едва ли е сред перлите на Европа, въпреки че е приютила ключовите институции на ЕС и НАТО. Без рекламата му като административен център и като работно място за стотици хиляди чуждоземни бюрократи, Брюксел ще носи по-скоро очарованието на уютна провинция. Но по безкрайно симпатичен начин кротките и небързащи заникъде валонци са изградили гостоприемен и доста уреден свят за цялата палитра от "гости" в града. Казват, че сферата на услугите не е най-добрата им страна - бавни са, понякога хаотични, но не и некачествени. Пукаш гума, звъниш в автосалона и оттам учтиво те питат имаш ли записан час. Спокойно, не бързайте - казват и в болницата пред спешния кабинет. Не, не защото са мързеливи или отбиват номера, а защото животът за тях е за да му се наслаждават внимателно, а не за да пропускат красивите мигове в бързане.

Може ли София да е като столицата на Белгия?

Неусетно вървейки между ренесансовите дворци и масивните администативни постройки те връхлита сравнението със София. Градовете са почти еднакви по площ и население, а на белгийската столица също й се налага ежедневно да се справя с множащия се поток от хора и автомобили. В Брюксел се строи денонощно - багери, бетоновози и шумни работници, накацали по високи скелета, огласят центъра на града през няколко метра. В Брюксел обаче се строят обществени сгради и страшно много паркинги. Подобно е положението и с детските градини. Пристигащите чужди еврочиновници или натовски служители имат семейства и деца. Законът ги задължава да запишат малчуганите си в детско заведение на територията на квартала, в който живеят. Същото е и с училищата. Ами боклукът? Брюксел не е от най-чистите градове и това е видно от пръв поглед. По тротоарите вятърът подхвърля фасове и хартиени опаковки, но и детектив няма да успее да открие препълнена кофа за смет. По улиците през няколко метра са поставени малки контейнери, но в жилищните райони казани за боклук просто няма. Там в определен ден от седмицата камионът за смет минава и прибира точно означени чували за боклук, които хората оставят пред входните врати. Веднъж се събират пластмасови, друг път стъклени, трети - хранителни отпадъци. Всичко е ясно и подредено до болка. Така както са подредени в изящно правилни редички и къщите, и паркираните автомобили, и велосипедите под наем. Сякаш невидима ръка на изкусен график е изрисувала с линийка и транспортир целия град.