В една чудна държава, където правилата обикновено са за това, за да не се спазват, царува едно неписано правило, което по странен начин е придобило силата на закон. Думи, които не са изказани в ефира на сутрешен тв блок, не значат нищо, а действие, което не е съобщено в същите тези сутрешни блокове, не се е случило. Държавата сякаш започва и свършва със сутрешните блокове, а водещите им са сценаристите и режисьорите на всичко, за което обществото би трябвало да мисли, от което да се вълнува, което да коментира и да преразказва през целия ден, цъкайки с език. По същия този сценарий останалите представители на журналистическото войнство са обречени просто да отразяват и да коментират произведеното в часовете между 7 и 9 сутринта. Коментар върху коментара, скандал върху скандала, разкритие на разкритието....Омагьосан кръг, който се възпроизвежда, набъбва, клонира се, за да избухне отново новината на следващата утрин в сутрешния блок.
Съненият зрител се пробужда с гласа на наркобос, който звъни от затвора директно в ефир, а думите му тежат повече от тези на министър. Отваряйки очи е принуден да се взира в картини на разрушени незаконни религиозни паметници или да се стряска от ръкомахането на истеризирани политически лидери, които му обясняват, че е жертва на безмилостни, безсърдечни и кръвопиещи държавници-грабители. Ранобудният зрител е обречен да потегли за работа с прозрението, че светът е черно проклятие и че цяла глобална конспиративна машина е впрегната, за да му вгорчи животеца. Пътувайки към офиса той вече е изтощен и смазан от страховите прогнози за бъдещето, които е чул в последния един час, псува наум всичко и всички, иде му да разбие мутрата на шефа, защото и той е от нези, забъркали конспирацията поклоници на Златния телец. Ако случайно е пропуснал да включи телевизора на правилния канал, то вестникът на бюрото го очаква с още по-подробни и зрелищни разкази, за това, което се е „родило” в сутрешния блок. Новините също са длъжни да му припомнят с какво е започнал денят и как заклеймените сутринта са отвърнали на удара. Словесните престрелки свистят покрай главата му като куршуми и превземат мислите му като гневна армия.
В държавата на сутрешните блокове няма място за спокойствие. Защото водещите не спят, а пишат сценария за следващия ден. Задават ритъма и „произвеждат” новини. Те разкриват престъпления, а за прокуратурата остава само да се самосезира. Те размахват документи с гриф „Секретно”, а за службите остава само да се чудят защо не са знаели за съществуването им. Те промотират новите силни на деня, а за другите остава само да им се поклонят и да им сторят път. Те говорят с престъпници, издирвани от половината свят, а за властта остава само срамът. Те раздават препоръки за държавнически действия и законови промени, а за политиците остава само да се съгласят или да се скрият в миша дупка. Те образоват нацията кога и какво е нужно да се празнува и почита, а на народът му остава само да се радва или да страда по команда.
В държавата на сутрешните блокове публицистиката не е за експерти, а за производители на скандали. Утрото не е място за слънце и за начало на деня, а за компромати и начало на поредната конспирация. Водещите на тези бковоте се титулуват журналисти от висша класа, защото владеят изключителното умение да задават въпроса „Как ще коментирате твърдението....”. Думите провокират още думи, обвиненията – нови обвинения, хвалбите – двойно повече аплодисменти. И понеже е сутрин, зрителят преглъща думите набързо, без много мисъл, дори и да му нагарчат. Така, както преглъща първото сутрешно кафе. И така както пробуждането с кафето се е превърнало в неизбежен навик, така и сутрешният блок придобива формата на неизбежен диригент на остатъка от деня. Спорът за нуждата и ползата от кафето е вечен колкото този за яйцето и кокошката. А истината за нуждата и ползата от сутрешните блокове? Може би я знаят тези, които не биха искали да отговарят на важните въпроси.
Съненият зрител се пробужда с гласа на наркобос, който звъни от затвора директно в ефир, а думите му тежат повече от тези на министър. Отваряйки очи е принуден да се взира в картини на разрушени незаконни религиозни паметници или да се стряска от ръкомахането на истеризирани политически лидери, които му обясняват, че е жертва на безмилостни, безсърдечни и кръвопиещи държавници-грабители. Ранобудният зрител е обречен да потегли за работа с прозрението, че светът е черно проклятие и че цяла глобална конспиративна машина е впрегната, за да му вгорчи животеца. Пътувайки към офиса той вече е изтощен и смазан от страховите прогнози за бъдещето, които е чул в последния един час, псува наум всичко и всички, иде му да разбие мутрата на шефа, защото и той е от нези, забъркали конспирацията поклоници на Златния телец. Ако случайно е пропуснал да включи телевизора на правилния канал, то вестникът на бюрото го очаква с още по-подробни и зрелищни разкази, за това, което се е „родило” в сутрешния блок. Новините също са длъжни да му припомнят с какво е започнал денят и как заклеймените сутринта са отвърнали на удара. Словесните престрелки свистят покрай главата му като куршуми и превземат мислите му като гневна армия.
В държавата на сутрешните блокове няма място за спокойствие. Защото водещите не спят, а пишат сценария за следващия ден. Задават ритъма и „произвеждат” новини. Те разкриват престъпления, а за прокуратурата остава само да се самосезира. Те размахват документи с гриф „Секретно”, а за службите остава само да се чудят защо не са знаели за съществуването им. Те промотират новите силни на деня, а за другите остава само да им се поклонят и да им сторят път. Те говорят с престъпници, издирвани от половината свят, а за властта остава само срамът. Те раздават препоръки за държавнически действия и законови промени, а за политиците остава само да се съгласят или да се скрият в миша дупка. Те образоват нацията кога и какво е нужно да се празнува и почита, а на народът му остава само да се радва или да страда по команда.
В държавата на сутрешните блокове публицистиката не е за експерти, а за производители на скандали. Утрото не е място за слънце и за начало на деня, а за компромати и начало на поредната конспирация. Водещите на тези бковоте се титулуват журналисти от висша класа, защото владеят изключителното умение да задават въпроса „Как ще коментирате твърдението....”. Думите провокират още думи, обвиненията – нови обвинения, хвалбите – двойно повече аплодисменти. И понеже е сутрин, зрителят преглъща думите набързо, без много мисъл, дори и да му нагарчат. Така, както преглъща първото сутрешно кафе. И така както пробуждането с кафето се е превърнало в неизбежен навик, така и сутрешният блок придобива формата на неизбежен диригент на остатъка от деня. Спорът за нуждата и ползата от кафето е вечен колкото този за яйцето и кокошката. А истината за нуждата и ползата от сутрешните блокове? Може би я знаят тези, които не биха искали да отговарят на важните въпроси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар