Мили Дядо Коледа,
Може би ще си спомниш за мен, въпреки че когато ти писах за последно, те наричах Дядо Мраз. Днес списъкът с желанията ми ще е дълъг. Ще съм алчна и дори егоистична – ще искам много и все за мен...
Дядо Коледа, ще искам сили. Много сили, за да изправям глава и винаги да гледам напред. Много сили, за да вървя нагоре, над злобата и подлостта. Много сили, за да изричам истината и да се изправям срещу лъжата.
Ще искам очи. За да виждам светлината в чуждия поглед и слънцето в чуждата усмивка. За да виждам чистотата в протегната детска длан и нежността в пробуждащото се пролетно цвете.
Ще искам сърце. За да се смее то, когато се радва приятел. За да плаче то, когато плаче приятел. За да кърви то, когато друг е наранен. За да бие учестено, когато обича и за да притихва кротко, когато го притиснат в топла прегръдка.
Ще искам глас. За да шепна красиви слова. Но и да крещя срещу неправдата. За да изричам „благодаря”. Но и да моля за прошка.
Ще искам време. Време, за да протегна ръка и изтрия сълза. Време, за да разтворя прегръдка. Време, за да даря усмивка на дете и цвете на мама. Време, за да казвам „обичам те” и за да мълча. Време, за да погледна приятел и за да се усмихна на неприятел.
Ще искам смелост. За да гледам право в очите. За да крача, а не да пълзя. И за да поемам по трънливия път, а не да избирам утъпкана пътека. Смелост, за да се изправя срещу грешките си, не да ги заобикалям.
Ще искам и вяра. За да вярвам, че доброто е повече, въпреки че е по-крехко.
Дядо Коледа, ще искам и сънища. Цветни. За да ми напомнят, че има чудеса...
понеделник, 21 декември 2009 г.
неделя, 13 декември 2009 г.
Градът на вечната Коледа
(Приказка за това как в Прага чудесата се случват наяве)
Има места, от които не можеш да отлепиш поглед и пейзажът им се запечатва завинаги в някое кътче на паметта. Има места, на които дъхът ти спира, а споменът за учестеното дишане всеки път изписва усмивка на лицето. Има места, от които не искаш да си тръгнеш и негласно си обещаваш, че ще се връщаш пак и пак. Прага е всичко това и още много. Чешката столица кара всичките ти сетива да заработят на пълни обороти, не им оставя и миг почивка. Пищен вулкан от аромати, светлини, звуци и картини, които се сливат в едно неописуемо усещане. Чувсто, което те връща сякаш в детството и те кара да вярваш в чудеса.
А Прага в навечерието на Коледа е като приказка, която се случва наяве. "Градът на стоте кули" се къпе в милиард светлини, които величествена Вълтава отразява като огледало и прави празникът на сетивата грандиозен. Накичени фасади в стил рококо, готически кули и барокови дворци съжителстват в приказна хармония в старата част на града. Още с първите стъпки на Старомеския площад се потапяш в окен от аромати. Около огромното коледно дърво, забило връх над звездите, са се строили разноцветни павилиончета за коледни лакомства. Сякаш са рисунки от детска книжка, с червени осторовърхи покриви, обсипани със светлинки и отрупани със стока. Медовина, коледни сладкиши, наденички, миниатюрни библейски фигурки, ръчно рисувани дървени звезди, свещници, шейни...Неспирният поток от туристи не смогва да се възхити на всяка изненада, бърза да опита от всяко изкушение. Пътят между павилиончетата се вие бавно, зечервени малчугани притичват сред тълпата, стиснали зраво в ръчички шарени захарни пръчки и коледни звезди от карамел и шоколад. Влюбени двойки се топлят взаимно, вперили поглед в блестящата елха, под която мистично изниква сюжет от Рождество. Въздухът наоколо неспирно трепти от кристалните гласчета на детския хор, който оглася площада с коледни песни. Глъчката се смесва с тропота на конски копита - два помпозни файтона предлагат на туристите разходка из Стара Прага.
Няма и помен от дядоколедовци, снежанки, джуджета и други картинки от рекламите на Кока Кола. Има го обаче духът на Коледа. Онова, неуловимото и необяснимото усещане, в което вярваш, без да имаш нужда от доказателства. В центъра на Златна Прага, между готически стени и тесни калдаръмени улички човек неволно се връща към детската наивност. Чистата детска вяра, че съществуват приказните феи, романтичните принцове и вълшебствата.
И замаяният от светлини, пейзажи и звуци турист се чуди дали е попаднал сред разказ на Хашек, приказка на братя Грим или коледен сюжет на Андерсен. И сякаш всеки миг от ъгъла на средновековната кула ще изкочи рицар в бляскави доспехи, от бароковата катедрала ще долети молитвен звън, а от подземната пивоварна ще притича някоя пищна леля с развята престилка и запретнати ръкави.
Златна Прага не спира да те изумява с автентичност. Сякаш не вековете, а годините са оставяли своя ярък отпечатък, който и до днес не се е променил и на йота. И нищо, че сме в 21-ви век. Неспирната тълпа от пешеходци из старите улички не търси лукс и мода. Хората сякаш извършват свещени ритуали - докосват се до традициите, разглеждат безбройните сувенири и съкровища от бохемски кристал, вдъхват аромата на печено месо, топли домашни курабии, фъстъчени сладки и дъхави кестени.
Но приказката не свършва. След разходката през двореца Храдчани, катедралата "Свети Вит", Златната уличка, Мала Страна и Карловия мост идва време за най-важното свещенодействие в Прага. Бирата тук е национално богаство и гордост. Бирата тук се пие навсякъде и по всяко време. Светла бира, тъмна бира, жива бира - сякаш целият град е една огромна бирария. Дори и при минусовите температури на декември откритите заведение до Старомески площад са претъпкани с клиенти. Които пресушават с невероятна наслада халбите си, наблюдавайки жужащия рояк от туристи, продавачи и зяпачи насред площада.
Няма по-чаровни и гостоприемни ресторантчета от чешките бирарии, сгушени в приземните етажи на достолепни сгради. Всяка от тях си има история-истинска и различна. Всяка от тях е по своему приказна и симпатична. И още преди да си поръчал първата халба и първата порция кнедли, си преситен от впечатления и възхита.
Нощна Прага е раят за романтиците. Кристалната Вълтава, в която се оглеждат звездите и тихо те мамят, а от двата й бряга островърхи кули си говорят с облаците. Всеки от масивните мостове, пресичащи снагата на реката, свързва сякаш различни късчета от историята. А на човек му струва, че само да протегне ръка и ще докосне месечината, която се усмихва от небесния покрив.
Не е трудно да се влюбиш в Прага. Трудно е да не се влюбиш в нея за цял живот. И не само заради величието на архитектурата и красотата на природата. А заради сладкото усещане, че си герой от приказка, в която магията се случва.
Има места, от които не можеш да отлепиш поглед и пейзажът им се запечатва завинаги в някое кътче на паметта. Има места, на които дъхът ти спира, а споменът за учестеното дишане всеки път изписва усмивка на лицето. Има места, от които не искаш да си тръгнеш и негласно си обещаваш, че ще се връщаш пак и пак. Прага е всичко това и още много. Чешката столица кара всичките ти сетива да заработят на пълни обороти, не им оставя и миг почивка. Пищен вулкан от аромати, светлини, звуци и картини, които се сливат в едно неописуемо усещане. Чувсто, което те връща сякаш в детството и те кара да вярваш в чудеса.
А Прага в навечерието на Коледа е като приказка, която се случва наяве. "Градът на стоте кули" се къпе в милиард светлини, които величествена Вълтава отразява като огледало и прави празникът на сетивата грандиозен. Накичени фасади в стил рококо, готически кули и барокови дворци съжителстват в приказна хармония в старата част на града. Още с първите стъпки на Старомеския площад се потапяш в окен от аромати. Около огромното коледно дърво, забило връх над звездите, са се строили разноцветни павилиончета за коледни лакомства. Сякаш са рисунки от детска книжка, с червени осторовърхи покриви, обсипани със светлинки и отрупани със стока. Медовина, коледни сладкиши, наденички, миниатюрни библейски фигурки, ръчно рисувани дървени звезди, свещници, шейни...Неспирният поток от туристи не смогва да се възхити на всяка изненада, бърза да опита от всяко изкушение. Пътят между павилиончетата се вие бавно, зечервени малчугани притичват сред тълпата, стиснали зраво в ръчички шарени захарни пръчки и коледни звезди от карамел и шоколад. Влюбени двойки се топлят взаимно, вперили поглед в блестящата елха, под която мистично изниква сюжет от Рождество. Въздухът наоколо неспирно трепти от кристалните гласчета на детския хор, който оглася площада с коледни песни. Глъчката се смесва с тропота на конски копита - два помпозни файтона предлагат на туристите разходка из Стара Прага.
Няма и помен от дядоколедовци, снежанки, джуджета и други картинки от рекламите на Кока Кола. Има го обаче духът на Коледа. Онова, неуловимото и необяснимото усещане, в което вярваш, без да имаш нужда от доказателства. В центъра на Златна Прага, между готически стени и тесни калдаръмени улички човек неволно се връща към детската наивност. Чистата детска вяра, че съществуват приказните феи, романтичните принцове и вълшебствата.
И замаяният от светлини, пейзажи и звуци турист се чуди дали е попаднал сред разказ на Хашек, приказка на братя Грим или коледен сюжет на Андерсен. И сякаш всеки миг от ъгъла на средновековната кула ще изкочи рицар в бляскави доспехи, от бароковата катедрала ще долети молитвен звън, а от подземната пивоварна ще притича някоя пищна леля с развята престилка и запретнати ръкави.
Златна Прага не спира да те изумява с автентичност. Сякаш не вековете, а годините са оставяли своя ярък отпечатък, който и до днес не се е променил и на йота. И нищо, че сме в 21-ви век. Неспирната тълпа от пешеходци из старите улички не търси лукс и мода. Хората сякаш извършват свещени ритуали - докосват се до традициите, разглеждат безбройните сувенири и съкровища от бохемски кристал, вдъхват аромата на печено месо, топли домашни курабии, фъстъчени сладки и дъхави кестени.
Но приказката не свършва. След разходката през двореца Храдчани, катедралата "Свети Вит", Златната уличка, Мала Страна и Карловия мост идва време за най-важното свещенодействие в Прага. Бирата тук е национално богаство и гордост. Бирата тук се пие навсякъде и по всяко време. Светла бира, тъмна бира, жива бира - сякаш целият град е една огромна бирария. Дори и при минусовите температури на декември откритите заведение до Старомески площад са претъпкани с клиенти. Които пресушават с невероятна наслада халбите си, наблюдавайки жужащия рояк от туристи, продавачи и зяпачи насред площада.
Няма по-чаровни и гостоприемни ресторантчета от чешките бирарии, сгушени в приземните етажи на достолепни сгради. Всяка от тях си има история-истинска и различна. Всяка от тях е по своему приказна и симпатична. И още преди да си поръчал първата халба и първата порция кнедли, си преситен от впечатления и възхита.
Нощна Прага е раят за романтиците. Кристалната Вълтава, в която се оглеждат звездите и тихо те мамят, а от двата й бряга островърхи кули си говорят с облаците. Всеки от масивните мостове, пресичащи снагата на реката, свързва сякаш различни късчета от историята. А на човек му струва, че само да протегне ръка и ще докосне месечината, която се усмихва от небесния покрив.
Не е трудно да се влюбиш в Прага. Трудно е да не се влюбиш в нея за цял живот. И не само заради величието на архитектурата и красотата на природата. А заради сладкото усещане, че си герой от приказка, в която магията се случва.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
