Дядо Коледа, днес съм алчен егоист

Мили Дядо Коледа,

Може би ще си спомниш за мен, въпреки че когато ти писах за последно, те наричах Дядо Мраз. Днес списъкът с желанията ми ще е дълъг. Ще съм алчна и дори егоистична – ще искам много и все за мен...

Дядо Коледа, ще искам сили. Много сили, за да изправям глава и винаги да гледам напред. Много сили, за да вървя нагоре, над злобата и подлостта. Много сили, за да изричам истината и да се изправям срещу лъжата.

Ще искам очи. За да виждам светлината в чуждия поглед и слънцето в чуждата усмивка. За да виждам чистотата в протегната детска длан и нежността в пробуждащото се пролетно цвете.

Ще искам сърце. За да се смее то, когато се радва приятел. За да плаче то, когато плаче приятел. За да кърви то, когато друг е наранен. За да бие учестено, когато обича и за да притихва кротко, когато го притиснат в топла прегръдка.

Ще искам глас. За да шепна красиви слова. Но и да крещя срещу неправдата. За да изричам „благодаря”. Но и да моля за прошка.

Ще искам време. Време, за да протегна ръка и изтрия сълза. Време, за да разтворя прегръдка. Време, за да даря усмивка на дете и цвете на мама. Време, за да казвам „обичам те” и за да мълча. Време, за да погледна приятел и за да се усмихна на неприятел.

Ще искам смелост. За да гледам право в очите. За да крача, а не да пълзя. И за да поемам по трънливия път, а не да избирам утъпкана пътека. Смелост, за да се изправя срещу грешките си, не да ги заобикалям.

Ще искам и вяра. За да вярвам, че доброто е повече, въпреки че е по-крехко.

Дядо Коледа, ще искам и сънища. Цветни. За да ми напомнят, че има чудеса...